Тази седмица Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), в сътрудничество със СЗО, публикува първия си глобален доклад за аспектите на безопасността на храните, свързани с продуктите на клетъчна основа.
Докладът има за цел да предостави солидна научна основа за започване на установяването на регулаторни рамки и ефективни системи за гарантиране на безопасността на алтернативните протеини.
Корина Хоукс, директор на отдела за хранителни системи и безопасност на храните на ФАО, заяви: „ФАО, заедно със СЗО, подкрепя своите членове, като предоставя научни съвети, които могат да бъдат полезни за компетентните органи по безопасност на храните, за да ги използват като основа за управление на различни проблеми, свързани с безопасността на храните“.
В изявление ФАО заяви: „Храните на клетъчна основа не са футуристични храни. Повече от 100 компании/стартиращи фирми вече разработват хранителни продукти на клетъчна основа, които са готови за комерсиализация и очакват одобрение.“
В доклада се посочва, че тези стимулиращи иновации в хранителните системи са в отговор на „огромните продоволствени предизвикателства“, свързани с това, че световното население ще достигне 9,8 милиарда през 2050 г.
Тъй като някои хранителни продукти на клетъчна основа вече са в различни етапи на разработка, в доклада се казва, че е „изключително важно обективно да се оценят ползите, които те могат да донесат, както и всички рискове, свързани с тях – включително опасения за безопасността и качеството на храните“.
Докладът, озаглавен „Аспекти на безопасността на храните на клетъчна основа“, включва синтез на литературата, обхващащ съответните терминологични въпроси, принципите на процесите на производство на храни на клетъчна основа, глобалния пейзаж на регулаторните рамки и казуси от Израел, Катар и Сингапур, „за да се подчертаят различните обхвати, структури и контексти около техните регулаторни рамки за храни на клетъчна основа“.
Публикацията включва резултатите от експертна консултация, ръководена от ФАО, проведена в Сингапур през ноември миналата година, където беше проведена цялостна идентификация на опасностите за безопасността на храните – идентификацията на опасностите е първата стъпка от официалния процес на оценка на риска.
Идентифицирането на опасностите обхваща четири етапа от процеса на клетъчно производство на храни: снабдяване с клетки, растеж и производство на клетки, събиране на клетки и преработка на храни. Експертите се съгласиха, че макар много опасности да са добре познати и да съществуват в същата степен и в конвенционално произведените храни, може да се наложи фокусът да се постави върху специфичните материали, входящи материали, съставки – включително потенциални алергени – и оборудване, които са по-уникални за клетъчното производство на храни.
Въпреки че ФАО използва термина „храни на клетъчна основа“, докладът признава, че „култивиран“ и „култивиран“ също са термини, често използвани в индустрията. ФАО призовава националните регулаторни органи да установят ясен и последователен език, за да се намалят недоразуменията, което е от решаващо значение за етикетирането.
Докладът предполага, че е подходящ подход за оценка на безопасността на храните на клетъчна основа, който се прилага за всеки отделен случай, тъй като, въпреки че могат да се направят обобщения относно производствения процес, всеки продукт може да използва различни клетъчни източници, скелета или микроносители, състави на културални среди, условия на култивиране и дизайн на реактори.
В него се посочва също, че в повечето страни храните на клетъчна основа могат да бъдат оценявани в рамките на съществуващите рамки за нови храни, като се посочват като примери измененията на Сингапур в разпоредбите му за нови храни, които включват храни на клетъчна основа, и официалното споразумение на САЩ относно етикетирането и изискванията за безопасност на храни, произведени от култивирани клетки от добитък и птици. Допълва се, че Министерството на земеделието на САЩ е заявило намерението си да изготви разпоредби относно етикетирането на месни и птичи продукти, получени от животински клетки.
Според ФАО „в момента има ограничено количество информация и данни относно аспектите на безопасността на храните на клетъчна основа, които да помогнат на регулаторните органи да вземат информирани решения“.
В доклада се отбелязва, че генерирането и споделянето на повече данни на световно ниво са от съществено значение за създаването на атмосфера на откритост и доверие, за да се даде възможност за позитивно ангажиране на всички заинтересовани страни. В него се казва също, че международните съвместни усилия биха били от полза за различните компетентни органи по безопасност на храните, особено тези в страните с ниски и средни доходи, за да използват подход, основан на доказателства, за подготовка на всички необходими регулаторни действия.
В заключение се посочва, че освен безопасността на храните, други теми като терминология, регулаторни рамки, хранителни аспекти, потребителско възприятие и приемане (включително вкус и достъпност) са също толкова важни, а вероятно дори по-важни, по отношение на въвеждането на тази технология на пазара.
За експертната консултация, проведена в Сингапур от 1 до 4 ноември миналата година, ФАО публикува открита глобална покана за експерти от 1 април до 15 юни 2022 г., с цел да се сформира група от експерти с мултидисциплинарни области на експертиза и опит.
Общо 138 експерти са кандидатствали, а независима комисия за подбор е прегледала и класирала заявленията въз основа на предварително определени критерии – 33 кандидати са били подбрани. От тях 26 са попълнили и подписали формуляр „Декларация за поверителност и интереси“ и след оценка на всички разкрити интереси, кандидати без предполагаем конфликт на интереси са посочени като експерти, докато кандидати със съответен опит по въпроса, който би могъл да се възприеме като потенциален конфликт на интереси, са посочени като експерти.
Експертите на техническия панел са:
Анил Кумар Анал, професор, Азиатски технологичен институт, Тайланд
Уилям Чен, професор и директор по хранителни науки и технологии, Технологичен университет Наньянг, Сингапур (заместник-председател)
Дийпак Чоудхури, старши учен по биопроизводствени технологии, Институт за биотехнологии, Агенция за наука, технологии и изследвания, Сингапур
lSghaier Chriki, доцент, Institut Supérieur de l'Agriculture Rhône-Alpes, изследовател, Национален изследователски институт за земеделие, храни и околна среда, Франция (заместник-председател на работна група)
lMarie-Pierre Ellies-Oury, асистент, Institut National de la Recherche Agronomique et de L'Environnement и Bordeaux Sciences Agro, Франция
lДжеремия Фасано, старши политически съветник, Американска агенция по храните и лекарствата, САЩ (председател)
lМукунда Госвами, главен учен, Индийски съвет за селскостопански изследвания, Индия
Уилям Холман, професор и председател, Университет Рътгерс, САЩ
Джефри Муриира Карау, директор по осигуряване на качеството и инспекция, Бюро по стандартизация, Кения
lМартин Алфредо Лема, биотехнолог, Национален университет в Килмес, Аржентина (заместник-председател)
Реза Овисипур, доцент, Политехнически институт и Държавен университет на Вирджиния, САЩ
Кристофър Симунтала, старши служител по биологична безопасност, Национален орган по биологична безопасност, Замбия
Люнгнинг Ву, главен учен, Национален център за оценка на риска за безопасността на храните, Китай
Време на публикуване: 04.12.2024 г.